На въпроса ми какво е предимството на 3D филмите пред стандартните, повечето ми познати изтъкват възприемането на ситуацията на екрана като по-истинска. "Много е яко" - обобщават тинейджърите.
Новите анимационни филми най-често използват 3D ефекта и децата го възприемат като нещо задължително.
Благодарение на него възприемаме точното разположение на предметите в пространството, координираме движенията си и извършваме изключително фини дейности. Степента на развитие на стерео зрение не е еднаква при всички хора. Това налага ограничения при избора на някои професии.
3D ефекта се получава от лекото разместване в пространството на два почти еднакви образа. Има минимална (за да се постигне ефекта) и максимална (за да няма двойни образи) граница на това разместване. Целта е постигането на усещане за обемност.
Минималната и максималната граници не са еднакви при различните хора. Определят се от генетичните особености, “диоптрите” на двете очи, наличието на "мързеливо" око, скрито или явно кривогледство.
Това е една от причините да се обръща толкова голямо внимание на профилактичните прегледи при децата на 3 годишна възраст - при навременно откриване на зрителни проблеми може да се проведе подходящо лечение, за развитие на стереозрението.
Мозъкът е този който възприема образите от двете очи, слива ги в един и координира фокусирането и движенията на очите за получаването на стереообрази. Това е несъзнателен и неподлежащ на волеви контрол процес.
При 3D филмите за подчертаване на стерео ефекта най-често се използва максималната допустима граница на разместване на образите. Той е много по-засилен отколкото в реалния живот за да се повлияе максимално на усещането ни. При част от филмите движението също така е по-бързо от това в реалността.
При хора с максимално развито стереозрение гледането на 3D филми не създава проблеми и те могат да добият усещане за реалност.
Индивиди, които имат разлики в “диоптрите” на двете очи или скрито кривогледство често изпитват напрежение или дори получават главоболие, поради прекомерното усилие за очите и мозъка при възприемане на хиперболизираните стереоефекти.
Хората с "мързеливо" око или кривогледство не правят съществена разлика между стерео и другите филми. Понякога дори предпочитат да свалят стереоочилата. На практика 3D филмите могат да служат като своеобразен скринингов автотест за наличието на очни проблеми.
Подобно на компютъра, при 3D филмите зрителното усилие за очите и мозъка е по-голямо от обичайното. Наличието на оплаквания говори за двуочен дисбаланс, който е добре да се изясни от специалист. Проявата на раздразнение, главоболие, дискомфорт след 3D филми при деца е своеобразен скрининг за наличие на очен проблем, който може да бъде преодолян до 7- 8 годишна възраст.
издание - януари 2011
Материалът "3D филми и стереозрение"
от д-р Росица Лолова
може да се използва при условията на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.
Оригиналът е публикуван на www.lolov.com.
За ползване, извън условията на горния лиценз, се обръщайте към Rossitza@lolov.com.